Братя и сестри,

Христос възкръсна! Честита Пасха!

От векове Църквата с възторг възпява събитието, което е извор и основа на нейната вяра: „Господарят на живота беше мъртъв, / но сега жив тържествува. / Да, сигурни сме: / Христос наистина възкръсна. / Ти, победоносни Царю, / помилуй ни“ (Пасхален химн).

Пасха е победата на живота над смъртта, на светлината над мрака, на любовта над омразата. Победа на изключително висока цена: Христос, Синът на живия Бог (срв. Мат. 16:16), трябваше да умре – и то на кръст – след като бе несправедливо осъден, поруган и измъчван, проливайки цялата Си кръв. Като истински жертвен Агнец Той взе върху Себе Си греха на света (срв. Йоан 1:29; 1 Петр. 1:18–19) и така освободи всички нас, а с нас и цялото творение, от властта на злото.

Но как победи Исус? Каква е силата, с която веднъж завинаги победи древния Противник, Княза на този свят (срв. Йоан 12:31)? Каква е мощта, с която възкръсна от мъртвите, не за да се върне към предишния живот, а за да влезе във вечния живот и така в собствената Си плът да отвори прехода от този свят към Отца?

Тази сила, тази мощ е самият Бог – Любов, която създава и ражда, Любов, вярна докрай, Любов, която прощава и изкупва.

Христос, нашият „победоносен Цар“, извоюва и спечели Своята битка чрез доверчиво отдаване на волята на Отца, на Неговия спасителен замисъл (срв. Мат. 26:42). Така Той извървя докрай пътя на диалога – не на думи, а на дело: за да намери нас, изгубените, стана плът; за да освободи нас, робите, стана слуга; за да даде живот на нас, смъртните, позволи да бъде убит на кръста.

Силата, с която Христос възкръсна, е напълно ненасилствена. Тя прилича на зърно жито, което, изгнило в земята, израства, проправя си път през буците пръст, покълва и се превръща в златен клас. Още повече прилича на човешко сърце, което, наранено от обида, отхвърля порива към отмъщение и, изпълнено със състрадание, се моли за онзи, който го е наранил.

Братя и сестри, това е истинската сила, която носи мир на човечеството, защото създава отношения на уважение на всички равнища: между хората, в семействата, в социалните групи, между народите. Тя не цели частния интерес, а общото благо; не иска да налага своя план, а да допринася за неговото създаване и осъществяване заедно с другите.

Да, възкресението на Христос е начало на новото човечество, е влизане в истинската обетована земя, където царуват справедливостта, свободата и мирът, където всички се разпознават като братя и сестри, деца на един и същ Отец, Който е Любов, Живот, Светлина.

Братя и сестри, чрез Своето възкресение Господ още по-силно ни изправя пред драмата на нашата свобода. Пред празния гроб можем да се изпълним с надежда и удивление, като апостолите, или със страх – като стражите и фарисеите, принудени да прибягнат до лъжа и хитрост, само и само да не признаят, че Осъденият наистина е възкръснал (срв. Мат. 28:11–15).

В светлината на Пасха нека се оставим Христос да ни удиви! Нека позволим на Неговата безмерна любов към нас да преобрази сърцето ни! Който държи оръжие, нека го остави! Който има власт да разпалва войни, нека избере мира! Не мир, налаган със сила, а мир, изграден чрез диалог! Не с волята да господстваме над другия, а да го срещнем!

Свикваме с насилието, примиряваме се с него и ставаме безразлични. Безразлични към смъртта на хиляди хора. Безразлични към последиците от омразата и разделението, които конфликтите посяват. Безразлични към икономическите и социалните последици, които те пораждат и които всички усещаме. Наблюдаваме все по-изразена „глобализация на безразличието“, по израз, скъп на папа Франциск, който преди една година от тази ложа отправи към света последните си думи, напомняйки ни: „Колко воля за смърт виждаме всеки ден в многото конфликти, които засягат различни части на света!“ (Послание Urbi et Orbi, 20 април 2025 г.).

Кръстът Христов винаги ни напомня за страданието и болката, които съпътстват смъртта и за разкъсването, което тя причинява. Всички се страхуваме от смъртта и поради този страх се отвръщаме, предпочитаме да не гледаме. Не можем да продължаваме да бъдем безразлични! И не можем да се примиряваме със злото! Свети Августин учи: „Ако се страхуваш от смъртта, обичай възкресението!“ (Sermo 124, 4). Нека и ние обичаме възкресението, което ни напомня, че злото няма последната дума, защото е победено от Възкръсналия.

Той премина през смъртта, за да ни дари живот и мир: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Йоан 14:27). Мирът, който Иисус ни поверява, не е просто тишина на оръжията, а мир, който докосва и преобразява сърцето на всеки от нас! Нека се обърнем към мира на Христос! Нека прозвучи викът за мир, който извира от сърцето! Затова приканвам всички да се присъединят към мен в молитвеното бдение за мир, което ще отслужим тук, в базиликата „Свети Петър“, следващата събота, 11 април.

В този празничен ден нека изоставим всяка воля за разпри, господство и власт и да помолим Господа да дари Своя мир на света, помрачен от войни и белязан от омраза и безразличие, които ни карат да се чувстваме безсилни пред злото. На Господа поверяваме всички страдащи сърца, които очакват истинския мир, който само Той може да даде. Да Му се доверим и да Му отворим сърцето си! Само Той прави всичко ново (срв. Откр. 21:5)!

Честита Пасха!

Снимка: @Vatican Media