София
Енория и катедарлен храм “Успение Богородично”
.
Енорийски свещеник:
Архимандрит Благовест Вангелов
.
Богослужения:
Пон-Пет: 18.00 ч. (Броеница) - 18.30 ч. (Божествена литургия)
Събота: 18.00 ч. (Вечерня) - 18.30 ч. (Божествена литургия)
Неделя: 08.00 ч. (Божествена литургия) - 10.00 ч. (Божествена литургия)
Празници: 10.00 ч. (Божествена литургия) и останалите служби според обстоятелствата.
.
Вероучение:
Всяка неделя след литургията в залите на енорията /от началото на октомври до края на юли/.
.
Приемно време на енорията: по всяко време, след предварителна уговорка.
.
Адрес и контакти:
Храм “Успение Богородично”
ул. Люлин планина, 5 - София 1606 виж на картата на Google
Енорийски свещеник: архимандрит Благовест Вангелов
моб.тел: 0877010581
e-mail: istina-v@techno-link.com
.
История на енорията: Построена е през 1924 г. с цел да отговори на верските нужди на католиците от източен обред в София. Дотогава те се черкуват в църквата “Св. Йосиф”, но все по-растящият брой верни от източен обред изисква те да имат свой самостоятелен храм. Усилията на дружеството на католиците от източен обред, създадено още през 1912 г., са насочени към тази цел. Те се увенчават с успех през 1921 г., когато Светият престол изпраща свой представител, натоварен лично от Светия отец на място да проучи нуждите на източните католици и да ги подпомогне в задоволяването на техните молби. Енергична е и подкрепата на монсеньор Викенти Пеев, софийско-пловдивски епископ за католиците от западен обред. Лични дарения изпращат папа Бенедикт ХV и от следващият папа Пий ХI. Така се събират средства в размер на 2 000 000 лв., които осигуряват започването на строежа. Мястото от 200 кв. м. е закупено от Иван Гешев и така на 17 септември 1922 г. в тържествена обстановка се поставя основният камък. Църквата е проектирана от инж. Хайнрих като първата железобетонна църква в София. Стенописите са на художниците Кожухаров и Сотиров, а дърворезбите – на Тодор Христов. Позлатяването на иконостаса е извършено безплатно от Г. Вацулка. Лично монс. Пеев се нагърбва с отговорността за строежа. За две години църквата е завършена и на 27 август 1924 г. в покрайнините на тогавашна София, на ул. “Люлин планина” 3 /днес в центъра/ се благославя новият католически храм “Успение Богородично”. Изпратеният на 25 април 1925 г. апостолически визитатор монс. Анджело Ронкали – бъдещият папа Йоан ХХIII, помага за окончателното уреждане на духовната администрация, като посочва за наставник на католиците от източен обред Кирил Куртев, който по-късно е ръкоположен в Рим за епископ.
През 1970-1972 г. художникът Стоян Изов изписва вътрешността на църквата. Използва български темперни бои, като строго спазва изискванията на алфресковата техника, която гарантира дълготрайност на изображенията. Върху мозаечния под се полага паркет и църквата се топлофицира, с което се оформя окончателно сегашният интериор на храма. За задоволяване на жилищните нужди на енорийските свещеници в южната му част са пристроени две малки помещения.
През 2000 г. по случай Юбилейната година, обявена от папата, иконостасът е напълно обновен с иконите на преподавателя в Художествената академия Зравко Каменаров, който реставрира и двете главни икони на олтара: на Богородица и Исус Христос, от известния художник Николай Ростовцев.
По случай 150-та годишнина на Католическата църква от Източен обред, хармът се сдоби с частични подобрения: бе попдновена фасадата на църквата и покривът, а от вътре арката над олтара бе изписана с мозайка от екип с ръководител Зравко Каменаров.
Но всички тези сведения не биха могли да дадат истинска представа за църквата и енорията, ако в нея духовно не бяха вградени образите на свещениците, служили тук. Отците Тимотей Янев, Иван Бонев, Игнатий Христаков, Йордан Карамитров, Никола Радев, архимандритите Велик Вичев, Климент Паскалев, Гаврил Беловеждов и епископите Кирил Куртев и Методи Стратиев. Всички те неизменно стоят на поста си и въпреки житейските бури (някои от тях прекарват дълги години по затвори и лагери) водят “малкото стадо” на източните католици през времето. Интересни и много различни като личности, тях ги сродяват думите на ап. Павел: “с добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих.....”. Младите свещеници, които служат сега, “пасат стадото” в по-добри времена, но предизвикателствата пред тях не са по-малки.
На големи празници малката църква не може да побере непрекъснато увеличаващите се енориаши. Връзките с Майката Църква – Светия престол, са открити и свободни, но отварянето към голямото католическо семейство не е лесно за малката общност, живяла дълги години в принудителна изолация.
През 2002 г. по време на Апостолическото пътуване на папа Йоан Павел ІІ до България, Негово Светейшество посети катедралния храм "Успение Богородично" в София където се срещна с представители на духовенството и миряните от Екзархията. Тук папата короняса иконата на Св. Богородица Ченстоховска, която от близо 100 години е изложена за молитвено почитание в епархийното светилище на Екзархията в Малко Търново.
Едно е сигурно, за новите поколения църквата “Успение Богородично” е не само скъп спомен от времето на бащите, но и отправна точка в определяне на собствената им верска идентичност – на кръстопътя между големия свят и малка България, между католическите връзки и православното обкръжение, и всичко това органично свързано с една традиция на повече от 100 години.
.
.
Издания:
.
