Иван Димитров Гаруфалов е роден на 15 август 1887 г. в Малко Търново в семейство със силни възрожденски традиции, изиграло важна роля в борбата срещу погърчването и за разпространението на унията в Странджанския край. В къщата на неговия дядо Стойчо Гаруфалов е осветен първият католически параклис в Малко Търново през 1861 г. Иван Гаруфалов расте и възмъжава с традициите на своето семейство. След като завършва начално образование в Малко Търново и основно в София, той постъпва в Българо-католическата гимназия в Одрин. Тук той проявява особена любов към църковната музика и става пръв помощник на отец Константин Кертев, ръководител на църковния хор.
През 1905 г. Ив. Гаруфалов постъпва в обществото на отците възкресенци и прекарва годината на послушничеството в Краков. От 1908 до 1912 г. следва философия и богословие в Григорианския университет в Рим. Там на 30 март 1912 г. е ръкоположен за свещеник от архиепископ Михаил Миров. През същата година се завръща в Одрин и става учител по катехизис, рисуване и пеене в Българо-католическата гимназия. През 1915 г. Иван Гаруфалов е изпратен в родния си град и остава там до 1940 г.
Една нещастна случка помрачава живота на униатската общност в Малко Търново през този период и това е пожарът на 16 февруари 1923 г., който унищожава сградата на училището и свещеническия дом. Но това е само символичен предвестник на злините, които много скоро надвисват над спокойното странджанско градче.
На 10 юли 1925 г. в Малко Търново пристига архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, отскоро назначен за Апостолически визитатор в България. В отговор на приветствието на Иван Гаруфалов, височайшият гост изказва уважението си към твърдостта и постоянството на българите католици от източен обред в града.
Друго паметно събитие, свързано с пребиваването на Иван Гаруфалов в Малко Търново е построяването на нов източнокатолически храм на мястото на построената през 1868 г. църква.
Първата копка е направена на 1 май 1931 г. През лятото на 1932 г. започва изграждането и на камбанария, завършена за две години. Вътрешното оформление на храма е направено през лятото на 1935 г.
През 1941 г. малкотърновската униатска общност се разделя с обичания си свещеник и учител. Иван Гаруфалов е повикан в София, за да замести епископ Кирил Куртев, който се оттегля от своя пост поради физическа и умствена преумора. На 6 юли 1942 г. папа Пий XII назначава Иван Гаруфалов за Апостолически екзарх на българите католици от източен обреди и го избира за титулярен епископ Лаганийски. Ръкополагането се извършва на 1 ноември същата година в енорийския храм „Успение Богородично" в София от епископ Кирил Куртев в съслужие с Дамян Теелен, епископ на Никополската епархия, и Иван Романов, епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Присъства също и архиепископ Джузепе Мацоли, Апостолически делегат в България.
Епископ Иван Гаруфалов управлява епархията в продължение на десет години. В напреднала възраст и с разклатено здраве, епископ Иван Гаруфалов вече не е в състояние да се пребори с трудностите така, както това прави в Одрин и Малко Търново. На 7 август 1951 г. сърцето му не издържа напрежението и престава да тупти.