Архиепископ Йосиф Соколски

Архиепископ Йосиф Соколски

Архиепископ Йосиф Соколски (Иван Марков) е монах, архимандрит, създател и игумен на Габровския Соколски манастир.
Архиепископът на съединените с Рим българи е роден през 1786 (1785) г. в Нова махала. На 9 години става аргатин при майстор басмаджия в Сопот, където научава малко четмо и писмо. Невъзможността да ходи на училище спомага да оцени значението на образованието и прави от него радетел за духовност, просвета и образование.
На 16 август 1806 г. (според други източници 1817 г.) постъпва в Троянския манастир. Само за пет години става архимандрит и през 1822 г. е ръкоположен за йеромонах и изпратен за игумен на Калоферския манастир. За известно време е игумен на Гложенския манастир. Отива в Света гора (Атон) откъдето завръщайки се през 1824 г., донася в Габрово „Житие на Онуфрий Габровски”.
Архимандрит Й. Соколски заедно с йеромонах Агапий пристигат в местността Сокола през есента на 1832 г. Изпратени от братството при Троянския манастир те построяват дървена църква при пещерата в Сокола, откъдето идва и името на манастира. Така през 1833 г. е построен манастира „Успение на Пресвета Богородица”. Постепенно манастира се разраства, построена е нова каменна църква, битови сгради, училище. През 1839 г. (или 1842 г.) той поставя началото и на девически манастир в Габрово – „Благовещение на света Дева Мария.”.
През ноември 1860 г. заминава за Цариград, където на 18 декември 1860 г. е подписана уния с Рим. Драган Цанков и Никола Сапунов го приобщават към унията. На 15 март 1861 г., заедно с Драган Цанков и д-р Миркович, дякон Р. Попов заминава за Рим. Папа Пий ІХ го ръкополага за Архиепископ и апостолически наместник на съединените българи. Така на 2 април Й. Соколски става първия униатски архиепископ. Делегацията се завръща в Цариград на 14 април, когато с ферман на турската власт Йосиф Соколски е обявен за милет баши на българите униати.
Големият отзвук в Европа както и успехите на униатите активизират руската дипломация. Посланикът Лобанов-Ростoвски възлага на Найден Геров и П. Р. Славейков да изолират униатския архиепископ. На 6 юни П. Р. Славейков отвежда Соколски в руското посолство и с параход е отведен в Одеса. Така започва продължилото 18 години заточение. По време на своето заточение той остава верен на униатството. Поради възникналите проблеми на Русия с Рим и изгонването на епископа на гр. Холм, той ръкополага като епископ 72 свещеници. Умира на 29 (30) септември 1879 г. и е погребан като обикновен монах в гробището на Спасо-Преображенската църква.