1-ви януари 2019 година

 

 

1. ‘‘Мир на този дом!’’

Като изпрати учениците Си в мисия Исус им каза: « И в която къща влезете, най-напред казвайте: ‘‘Мир на този дом’’. И ако там живее миролюбив човек , върху него ще почива  вашият мир, ако ли не ще се върне у вас» (Лк 10, 5-6).

Да предлагат мир е  сърцето на мисията на Христовите ученици. И това предложение е отправено към всички мъже и жени, които  копнеят за мир сред драмите и насилието в човешката история[1]. ‘‘Домът’’, за който говори Исус, това е всяко семейство, всяка общност, всяка страна, всеки континент със своите особености и  своята собствена история; това е преди всичко всяка личност, без разлика и дискриминация. Това също така е нашият ‘‘общ дом’’ : планетата, където Бог ни е поставил, за да живеем и за която сме призвани съзнателно да поемем грижата.

Това е и моето пожелание в началото на новата година: ‘‘Мир на този дом!’’. 

 

 

2.  Предизвикателството за добрата политика

Мирът е като надеждата, за която говори поетът Шарл Пеги [2]; той е като крехко цвете, което търси начин да разцъфне сред камъните на насилието. Знаем, че търсенето на власт на всяка цена води до злоупотреби и неправди. Политиката е основен начин за усъвършенстване на гражданството и проектите на човека, но когато тя не се изживява като служба за хуманния колектив от тези, които я изпълняват, тогава тя може да се превърне в инструмент за натиск, за маргинализация или дори за унищожение.  

«Който иска да бъде пръв, казва Исус, трябва да бъде последен  от всички и слуга на всички » (Мк 9, 35). Както подчертаваше и Свети Павел VІ: «Да се приеме на сериозно политиката на различни нива – местно, регионално и световно  –това е да заявиш дълга на човека, на всеки човек да признае конкретната реалност и стойността на свободата на избор, която му се предлага,  за  да  се стреми да реализира заедно доброто на града, на народа и на човечеството»[3].

Всъщност функцията и политическата отговорност представляват непрекъснато предизвикателство за всички онези, които получават мандат да служат на своята страна, да защитават хората и да работят за създаването на условия за достойно и справедливо бъдеще. Постигната с основен респект към живота, свободата и достойнството на хората, политиката наистина може да стане видна форма на  милосърдна любов (за създаване на блага). 

 

3. Милосърдната любов и човешките добродетели за една политика в служба на правата на човека и мира.

Папа Бенедикт ХVІ припомняше, че « всеки християнин е призван да живее тази милосърдна любов, според призванието си и според своите възможности за влияние в служба на града - pólis. […] Ангажираносттта с общото благо, когато я води милосърдната любов, има по-висше значение, отколкото това на чисто светския  политически  ангажимент. […] Когато е вдъхновена и съживена с милосърдна любов, човешката  дейност  допринася за  изграждането  на този универсален град на Бог, към който се стреми историята на човешкото семейство»[4]. Това е програма, в която могат да се открият всички политици с независимо каква религиозна  или културна принадлежност са, които желаят да действат заедно за благото  на  човешкото семейство, като практикуват човешките добродетели, които са в основата на доброто политическо действие: правда, равенство, взаимно уважение, искреност, честност и вярност.    

В тази връзка си струва да бъдат припомнени ‘‘Блаженствата на политика’’, предложени от виетнамския Кардинал Франсоа Ксавие Нгуен Ван Туан (François-Xavier Nguyễn Văn Thuận), починал през 2002 година, който беше верен свидетел на Евангелието: 

Блажен е политикът, който има извисена представа и дълбоко осъзнава своята роля.  

Блажен е политикът, чиято личност изразява доверие.

Блажен е политикът, който работи за общото  благо,  а не за своя личен интерес.

Блажен е политикът,  който остава последователно  верен.

Блажен е политикът,  който постига единство.

Блажен е политикът,  който се ангажира в осъществяването на радикалната промяна.

Блажен е политикът,  който умее да слуша.

Блажен  е  политикът,  който не се страхува.[5]  

Всяко обновление на избирателните функции, всяка дата за избори, всеки етап от обществения живот представлява повод,  за да се обърнем към извора и към критериите, които вдъхновяват правдата и правото.  Ние сме уверени в това, че: добрата политика е в служба на мира; тя зачита и насърчава основните човешки права, които са и взаимни задължения, за да се изтъче връзка на доверие и признателност  между настоящите и бъдещите поколения.

 

 

4. Пороците на политиката

Наред с добродетелите, за съжаление не липсват и пороци в политиката, било то поради  лична непригодност или поради деформации на антуража и в институциите. Ясно е за всички, че пороците на политическия живот отнемат доверието в системите, в които  той се упражнява, както и във властта, решенията и действията на личностите, които са се посветили на него. Тези пороци, които отслабват идеала за една истинска демокрация, са срам за обществения живот и поставят в опасност социалния мир: корупцията в многобройните си форми на злоупотреби  с обществени блага или инструментализацията на хората – отричането на правото, незачитането на обществените правила, незаконното обогатяване, узаконяването на властта чрез сила или с произволен предтекст  „заради Държавата“, тенденцията да се задържат на власт, ксенофобията и расизмът, отказът да поемат грижата за Земята, неограниченото използване на природните ресурси   с цел незабавна печалба, презрение към ония, които са били принудени   на изгнание.  

 

 

5. Добрата политика насърчава участието на младите хора и доверието в другия 

Когато упражняването на политическата власт има за цел единствено да  опази интересите на привилегировани личности, бъдещето е компрометирано и младите хора могат да бъдат изкушени  от недоверието, защото са обречени да останат в  периферията на обществото, без възможност да участват  в проекта за бъдещето. Когато обаче политиката се провежда конкретно  в насърчаване на младите таланти  и званията, които искат  да се реализират, тогава мирът се разпространява в съзнанието и се отразява в лицата. Той се превръща в динамично доверие, което иска да каже  ‘‘имам доверие в теб, и вярвам в теб’’,  във възможността да работят заедно за общото благо. Политиката е за мир, ако се проявява в признаването на каризмите и способностите на всяка личност. «Какво по-хубаво от една протегната ръка? Тя бе поискана от Бог, за да поднесе и да приеме. Бог не иска тя да убива (виж Бит  4, 1sv) или да причинява страдание, но да изцелява и да помага да се живее. Заедно със сърцето и ума, протегнатата ръка може също да се превърне в инструмент на диалог»[6].   

Всеки може да допринесе със своя камък в изграждането на общия дом. Истинският поличитески живот, който се основава върху правото и лоялния диалог между хората се обновява чрез убеждението, че всяка жена,  всеки мъж, всяко поколение носи в себе си едно обещание, което може да освободи нови релационни, интелектуални, културни и духовни енергии.  Едно такова доверие никога не е лесно да се живее, защото  човешките  взаимоотношения са сложни. Отчасти ние живеем това време в атмосфера на недоверие, което се корени в страха от другия, или от пришълеца в безпокойството да не загубим своите предимства. Недоверие, което за съжаление се проявява и на политическо ниво чрез нагласите за затваряне или прояви на национализъм,  които поставят под въпрос това братство, от което нашият глобализиран свят така се нуждае. Днес повече от всякога нашите общества се нуждаят  от  ‘‘миротворци’’, които могат да бъдат пратеници и истински свидетели  на Бог Отец, Който желае благото и щастието на човешкото семейство. 

 

6. Не на войната и на стратегията на страха

Сто години след края на Първата Световна Война,  когато си спомняме за младите хора  паднали  по време на боевете, както и за жертвите от  цивилното население. Днес повече от вчера ние знаем ужасния урок на братоубийствените войни, а именно, че мирът никога не може да бъде сведен до просто равновесие на силите и страха.  Да държиш другият под заплаха означава, че ти го свеждаш до състояние на обект и отричаш неговото достойнство. Ето защо ние отново потвърждаваме, че ескалацията по отношение на заплахата и неконтролираното разпространение на оръжие са в противовес с морала, както и с търсенето на истински мир. Терорът упражняван върху най-уязвимите допринася за изгнанието на цели поколения в търсене на земя на мира. Политическите речи, които се стремят да обвинят мигрантите за всички злини, както  и да лишат бедните от надежда не са обосновани. Напротив ние трябва да заявим отново, че мирът  се основава върху зачитането на всеки човек, каквато и да е неговата история, върху зачитането  на правото и общото благо,  върху  сътворението, което ни е поверено и върху моралното богатство предадено от миналите поколения.  

Нашата мисъл също така се отнася за децата, които живеят в зоните на съвременни конфликти и до всички хора, които се ангажират техния  живот и техните права да бъдат защитени. В света всяко всяко шесто дете е засегнато от насилието на войната или от нейните последици, когато е принудено самото то да стане войник или заложник на въоръжени групировки. Свидетелството на тези, които действат да защитят достойнството и уважението на децата е най-ценното за бъдещето на човечеството.  

 

 

7. Велик проект за мир

Ние празнуваме тези дни седемдесетата годишнина от Всеобщата Декларация за правата на човека,  приета след Втората Световна Война. Нека си припомним впрочем  какво казва в тази връзка  Свети Йоан ХХІІІ : «Сега, когато човек осъзна  своите права, в него покълва непременно съзнание за съответните задължения: неговите собствени права са преди всичко израз на неговото достойнство, което той ще трябва да утвърди, а за всички останали ще бъде задължение да признаят тези права и да ги уважават. »[7].   

Мирът всъщност е плод на голям политически  проект, който се основава върху  взаимната отговорност и взаимозависимостта на човешките същества. Но той е също предизвикателство, което изисква да бъде приемано ден след ден.  Мирът е обръщане на сърцето и душата; и е лесно да се разпознаят три неразделни измерения на този вътрешен и общностен мир: 

- мирът със самия себе си, отказвайки непримиримостта, гнева и нетърпението, и както съветваше Свети Франциск Салски, като упражняваш  ‘‘малко добрина със самия себе си’’, да поднесеш  ‘‘малко добрина на другите’’ ;

- мирът с другия: ближния, приятеля, чужденеца, бедния, страдащия … ; осмелявайки се на среща и изслушвайки посланието, което той носи със себе си ;

- мирът със сътворението, преоткривайки величието на Божия дар участието на отговорността, която се пада на всеки от нас, като обитаващ света, гражданин  и деец за бъдещето.

Политиката за мир, която добре познава човешките слабости и ги поема, може винаги да се зареди от духа на Манификата, който Мария,  Майка на Христос Спасителя и Царица на Мира, пее от името на всички хора: «Неговата милост е от род в род за всички, които  с боязън Го почитат. Той вдигна силната Си ръка, разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си. Свали властници от престола и въздигна унизени […] ; като Си спомни милостта, която бе обещал на нашите прадеди – на Аврам и потомците му навеки» (Лк 1, 50-55).  

Ватикана 8 декември 2018 година

Франциск 

 

________________________________________

 

[1] Cf. Lc 2, 14 : « Gloire à Dieu au plus haut des cieux, et paix sur la terre aux hommes, qu’il aime ».

[2] Cf. Le Porche du mystère de la deuxième vertu, Paris 1986.

[3] Lett. ap. Octogesima adveniens (14 mai 1971), n. 46.

[4] Enc. Caritas in veritate (29 juin 2009), n. 7.

[5] Cf. Discours à l’exposition-colloque ‘‘Civitas’’ de Padoue, ‘’30 giorni’’, n. 5 de 2002.

[6] Benoît XVI, Discours aux Autorités du Bénin, 19 novembre 2011.

[7] Enc. Pacem in terris (11 avril 1963), n. 44.

________________________________________

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana