С Motu Proprio, публикувано на 28 октомври 2019 г., папа Франциск променя името на „Тайният архив“ на Ватикана на „Апостолически архив“. Обяснявайки промяната, Светият отец изразява желанието си акцентът да бъде поставен върху „църковните и културни цели в мисията на Архива”, създаден преди около четири века.

Пълният текст на документа, подписан от папа Франциск, гласи: 

„Историческият опит ни учи, че всяка човешка институция, създадена с най-добри намерения и с напълно обосновани надежди да допринесе за прогреса, за да остане вярна на себе си и на идеалните цели на своята природа, и за да успява с времето да продължи да предава в нови епохи и култури ценностите, вдъхновили нейното създаване, се нуждае от промяна не на своите основни характеристики, а от осъвременяване, което е въпрос не само на удобство, но и на необходимост.

Тази необходимост е валидна и за съществуващия вече повече от четири века Таен  архив на Ватикана, за който римските папи винаги са полагали грижи, поради огромното и ценно документално наследство, съхранявано в тях, важно както за Католическата църква, така и за световната култура.  

Папският архив, възникнал въз основа на ядрото от документи на Апостолическата камара и на самата Апостолическа библиотека (т. нар. Bibliotheca secreta) между първото и второто десетилетие на XVII век, започва да се нарича Таен (Archivum Secretum Vaticanum) около средата на същия век. Той се помещава в подходящи зали на Апостолическия дворец, а с течение на времето колекцията му нараства забележително, за да обслужва исканията за документи, отправяни към Римския папа, към кардинал камерленга, към кардиналите, отговорни за архива или библиотеката, които постъпват от Европа и света. Макар и да е вярно, че достъпът до Архива за изследователи от всички страни е открит през 1881 г., вярно е също така, че между ХVІІ и ХІХ век публикуването на множество научни трудове става възможно благодарение на верните и автентични документални копия, получени от историците чрез пазителите и префектите на Тайния архив на Ватикана. Значението на Архива е толкова голямо, че известният немски философ и математик Готфрид Вилхелм фон Лайбниц, който също се възползва от този архив, през 1702 г. пише, че в известен смисъл той може да бъде наричан Централен Архив на Европа (quet quodam modo totius Europae communne Archivum censeri debet).

В хода на това свое дълго служение в полза на Църквата, на културата и на учени от целия свят, Тайният архив на Ватикана си спечелва висока оценка и благодарност, като днес той е открит за документи до смъртта на папа Лъв XIII, а с времето достъпната за консултация документация прогресивното се „отваря“ (по моя разпоредба, 2 март 2020 г. достъпна ще бъде документацията до края на понтификата на Пий XII), и той е открит за все  все повече изследователите, на които всекидневно е оказвано цялостно съдействие.  

Тази достойна църковна и културна служба е оценявана високо и от моите предшественици, които последователно, с оглед на своите възможности и време, са благоприятствали изследванията в този голям Архив, като са му предоставили, по предложение на кардинал-архивистите и префектите pro tempore, необходимите служители, ресурси, както и нови технологии. Вследствие на това и поради все по-големите очаквания към него от Църквата и от света на културата, постепенно се разраства и структурата на самия Архив, без обаче това накърнява неговата вярност на учението и указанията на папите.

Намирам обаче, че има и още една страна от тази институция, който има нужда  осъвременяване, с оглед утвърждаването на църковните и културни цели в мисията на Архива. Този аспект е свързан със самото име на институцията: Таен Архив на Ватикана. 

Създаден, както вече беше посочено, въз основа на Bibliotheca secreta del Romano Pontefice, тоест въз основа на кодексите и писанията, притежавани или поставени под пряката юрисдикция на папата, в началото Архивът получава името Archivum novum, сетне Archivum Apostolicum, и накрая Archivum Secretum (за пръв път терминът е употребен около 1646 г.).

Терминът Secretum, превърнал се в име на институцията и наложил се през последните векове, е бил оправдан, защото той насочва към факта, че новият Архив, създаден по молба на моя предшественик Павел V около 1610-1612 г., не е нищо по-различно от частния, отделен и запазен за папата архив. По този начин са го определяли всички папи, по този начин той е бил наричан и от изследователите, без това да предизвиква каквито и да било трудности. Още повече, че този термин се разпространява със сходно значение и в дворовете на крале и принцове, чиито архиви също са определяни като тайни. 

Докато е съществувало съзнание за тясната връзка между латинския език и езиците, произлезли от него, не е имало необходимост за разяснение или оправдание на името Archivum Secretum. Но с прогресивните семантични изменения, настъпили в съвременните езици и в културите, както и с оглед на съществуващата в една или друга степен социална чувствителност сред различните нации, терминът Secretum по отношение на Ватиканския архив започва да бъде разбиран погрешно и да бъде разбиран с двусмислени и дори негативни нюанси. Лишен от същинското значение на термина secretum и инстинктивно свързвайки неговата ценност с концепцията, скрита зад модерния термин „тайна“, някои области и среди, включително и такива с  културна значимост, започват да се отнасят към това име с предубеждение и да го разбират в смисъла на тайна, която не трябва да бъде разкривана и трябва да остане достъпна за малцина. А това разбиране е тъкмо обратното на това, което Тайният архив на Ватикана винаги е имал намерение да бъде, чиято цел както посочи и моят свети предшественик Павел VI е да съхранява „ехото и следите“ от преминаването на Господ в историята (Ученията на Павел VI, I , 1963, с. 614). Още повече, че Църквата „не се страхува от историята, а я обича, и би искала да я обича повече и по-добре, също както я обича Бог!“ (Обръщение към служителите в Тайния архив на Ватикана, 4 март 2019г.: L ' Osservatore Romano, 4-5 март 2019 г., стр. 6).

С оглед желанието, изказано през последните години от уважавани прелати, както и от мои най-близки сътрудници, и след като изслушах мнението на ръководителите на Тайния архив на Ватикана, с настоящето Motu proprio решавам, че: 

Отсега нататък Тайният архив на Ватикана, без предубеждения към неговата идентичност, структура и мисия, следва да се нарича Апостолически архив на Ватикана. 

В потвърждение на желанието институцията да продължи да служи на Църквата и културата, новото име подчертава тясната връзка между Римския престол и Архива, който е незаменим инструмент на Петровото служение, а в същото време така се подчертава и неговото непосредствено подчинение на Римския папа, какъвто вече е случаят и със съответното име на Апостолическата библиотека на Ватикана. 

Постановявам това Апостолическо писмо под формата на Motu proprio да бъде обнародвано във всекидневника L'Osservatore Romano и да влезе в сила веднага след публикацията, както и незабавно да бъде вписано в официалните документи на Светия престол, а след това и в Acta Apostolicae Sedis.

Издадено в Рим, в Свети Петър, на 22 октомври 2019 г., година седма от моя нашия Понтификат.“

Източник: www.zenit.org