Светият престол изпрати делегация за празника на Вселенската патриаршия, оглавявана от кардинал Курт Кох, президент на Папският съвет за насърчаване на християнското единство. Посещението е част от вече установената традиция за размяна на делегации за празниците на светците-патрони на двете катедри (29 юни в Рим на празника на св. св. Петър и Павел и 30 ноември в Истанбул за празника на свети Андрей). По време на визитата кардинал Кох предаде на Вселенския патриарх следното послание на Светия отец, което беше прочетено в края на Божествената св. Литургия.

До Неговото светейшество Вартоломей
Архиепископ на Константинопол
Вселенски патриарх

С голяма духовна радост и в дълбоко общение във вярата и милосърдието се присъединявам към молитвата на Църквата на Константинопол при отбелязването на празника на нейния светец-покровител, Апостол Андрей, първозван и брат на апостол Петър. Израз на тази моя духовна близост е присъствието на празника на делегацията на Римската църква, която помолих да предаде моите най-сърдечни поздрави и най-добри пожелания на Ваше Светейшество, на членовете на Светия Синод, на духовенството, монасите и всички вярващи, събрани на тържествената Божествена литургия в патриаршеската църква „Свети Георги“. Чрез тази делегация бих искал да потвърдя твърдото намерение на Католическата църква, както и моето собствено желание, да продължим да бъдем посветени и да работим за възстановяване на пълно общение между християните от Изтока и Запада.

Тази година се навършват четиридесет години от създаването на Съвместната комисия за богословски диалог между Католическата църква и Православната църква, учредена съвместно от патриарх Димитрий I и свети папа Йоан Павел II по време на неговото посещение във Фенер за отбелязването на празника на свети Андрей. През тези години Съвместната комисия направи много и важни стъпки напред. Затова и бих искал да изкажа своята сърдечна благодарност на всички минали и настоящи членове на тази комисия за тяхното усърдие. По-специално бих искал да изкажа благодарността, с която си спомням митрополит Стилианос, който в продължение на много години беше съпредседател на Комисията от православна страна и който почина по-рано тази година с надежда за Възкресението, обещано на всички, доверили се на Бог. По време на посещението си във Фенер светия папа Йоан Павел II заяви, че „въпросът, който трябва да си зададем, е не дали можем да възстановим пълното общение, а по-скоро дали имаме право да оставаме разделени“. (Обръщение към Негово Светейшество Димитрий I , „Свети Георги“, Фенер, 30 ноември 1979 г.). Този въпрос, който само на пръв поглед е риторичен, продължава да стои пред нашите църкви и да изисква от всички вярващи да дадат своя отговор с отношение и поведение.

Стремежът към възстановяване на пълно общение между католици и православни несъмнено не се ограничава само до богословския диалог, а се осъществява и по други средства в църковния живот. Нашите отношения се подхранват преди всичко чрез искрените жестове на взаимна оценка и уважение (вж. Рим 12: 9). Подобни действия са израз на споделена вярност към словото на нашия Господ Исус Христос и волята да останем заедно в Неговата любов (срв. Йоан 15:10). Тази милост е плод на Светия Дух (вж. Гал 5:22) и белег за истинския християнски живот (срв. Йоан 13:35). Наред с това, със съзнанието за едното кръщение, в което сме родени отново, за едната вяра, която ни оживява, и за единия Свети Дух, който ни ръководи,  (срв. Еф. 4: 4-5), нашата близост нараства и се засилва всеки път, когато се молим един за друг (срв. Иак. 5:16) и се молим заедно като братя (вж. Мат. 18:19-20). И най-накрая, нашите отношения съзряват, когато, следвайки заповедта на Възкръсналия Христос да вестим Евангелието на всички твари и да изцеляваме болните (срв. Марк.16:15-18), католици и православни съвместно полагат усилия за възвестяването на Благата вест и за служението на нуждаещите се. Католическата църква и Православната църква вече са поели по този изпълнен с обещание път, свидетелство за което са нашите съвместни инициативи. Вярвам също, че в своите местни контексти всички ние полагаме усилия за укрепването на всекидневния диалог на любовта и живота в споделените духовни, пастирски, културни и милосърдни проекти.

Възлюбени брате в Христа, с когото ме свързва искрено и братско приятелство, това са само част от надеждите и чувствата, които изпълват моето сърце и които бих искал да споделя с вас по този радостен повод. Единен с вас в молитвата към апостол Андрей, подновявам към вас и към всички присъстващи моите най-топли пожелания, и разменям с вас свещена прегръдка в Христос, нашия Господ.

Източник: www.zenit.org