На 16 март 2020 г. папа Франциск отново отслужи частна Меса в резиденцията си в Каза Санта Марта и се помоли за жертвите от коронавируса, както и за семействата в настоящия период на карантина. На месите в параклиса обичайно присъства малка група вярващи, но вследствие на взетите в последните дни мерки във Ватикана, сега тя се отслужва без посетители. Всички тези меси ще бъдат достъпни за вярващи онлайн, предавани от медиите на Ватикана, в 7 ч. сутрин римско време.

В същото време Италианската епископска конференция взе решение поне до 3 април да бъдат отменени публичните литургии в цялата страна. 

По време на месата, папа Франциск изказа близостта си със страдащите, възрастните хора и всички, които полагат усилия за овладяването и лечението на вируса. В своята проповед Св. Отец се спря на двете четения към месата от Книга Царства (4 Цар. 5: 1-15) и Евангелието от Лука (Лука 4: 24-30).

„Мисля за семейства, които са под карантина“, започна своето обръщение Светия отец. И като се спря на сериозното положение, предизвикано от вируса, се опита да посочи и светлата страна: „Това е красива възможност творчески да бъде преоткрита привързаността.“

„Нека Господ – помоли се той – да помогне на семействата да открият нови пътища, нови изрази на своята любовта и да преминат заедно през тази нова ситуация.“

И прикани верните да се включват онлайн и да се присъединят към неговата молитва „за семействата, за да могат отношенията в семействата винаги да процъфтяват за доброто“.

Проповед на папа Франциск 

И в двата текста, върху които днешната литургия ни приканва да размислим, вниманието ни е привлечено от едно отношение, човешко отношение, но чийто дух не е добър: гневът. Народът на Назарет се заслушва в Исус, харесват Неговите думи, но тогава някой казва: „Но в кой университет е учил? Това е синът на Мария и Йосиф, дърводелеца! Какво има да ни каже?” И хората Го презряха и изпълниха с ярост. (виж. Лука 4:28). А този гняв ги извежда към насилие. Исус, на когото се възхищават в началото на проповедта, завеждат навръх рътлина, за да го блъснат надолу (ст. 29).

Също и Нееман - добър човек, отворен за вярата – ала когато пророкът го изпраща да се изкъпе седем пъти в река Йордан, той се ядосва. Но защо? „Разгневи се Нееман и си тръгна, думайки: ето, аз мислех, че той ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще си тури ръката на мястото и ще снеме проказата;

Нима дамаските реки Авана и Фарфар не са по-добри от всички израилски води? Не можех ли да се окъпя в тях и да се очистя? Па се обърна и си отиде ядосан ” (4 Цар. 5:11-12).

В Назарет също има добри хора. Но какво е скрито в тези добри хора, което ги кара да изпитват този гняв? И по-лошо: да ги изведе до насилие. Както хората в Синагогата, така и Нееман смятат, че Бог се проявява само в извънредните, в необикновените дела; че Бог не може да действа по обичайните житейски начини, в простота. Пренебрегват обичайните неща. Презират, охулват простите неща. Докато нашият Бог ни кара да разберем, че Той винаги действа в обикновеното: в простотата, в дома в Назарет, в обичайния всекидневен труд, в простотата на молитвата… в обичайните неща. Вместо това светският дух ни води към суета, към външната изява, а те и двете водят до насилие. Нееман беше много образован, но той затваря врата пред лицето на пророка и си отива. И това е акт на насилие. И хората от Синагогата започват да се гневят, да се гневят, докато накрая несъзнателно стигат до решението да убият Исус, да Го изгонят, да Го хвърлят. Гневът е ужасно изкушение, което води до насилие.

Преди няколко дни ми показаха на мобилен телефон филм за една сграда, поставена под карантина. Виждаше се един човек, млад мъж, който искаше да излезе. Пазачът му каза, че не може. И той го удари, с гняв, с презрение и му каза: „Кой си ти, „негро“, да ме спираш да излизам? Гневът е чувство на горделивите, на горделивите … но бедни духом, горделиви хора, които живеят само с илюзията да бъдат повече от това, което са. Хората, които се гневят са от „духовната класа“: всъщност истината е, че тези хора трябва да се ядосат, да се възмутят, за да се почувстват хора. 

Това може да ни се случи и на нас: „скандалът на фарисеите“ е наречен той от теолозите, и означава да бъдем скандализирани от дела, характерни за Божията простота: простотата на бедните, простотата на християните. Сякаш искат да кажат: „Но това не е Бог. Не, не. Нашият Бог е по-културен, Той е по-мъдър, Той е по-важен. Бог не може да действа по този прост начин“. А гневът винаги води до насилие, до физическо насилие или до клюки, които убиват, също като физическото насилие. 

Да помислим за тези два пасажа: за гнева на хората от синагогата в Назарет и гневът на Нееман, предизвикан от неразбирането на простотата на нашия Бог.

Източник: www.zenit.org