Новини
ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ за 9-ия СВЕТОВЕН ДЕН НА БЕДНИТЕ
16 ноември 2025, 33-а Неделя от Годината
Ти си моя надежда (виж Пс 70, 5)
1. «Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование » (Пс 70, 5). Тези думи бликат от сърце, съкрушено от тежки изпитания: «Ти си напращал върху мене много и люти беди» (стих 20), казва Псалмистът. Въпреки това душата му е отворена и доверчива, защото е твърда във вярата, която признава Божията подкрепа и я изповядва: «Ти си моя твърдина и моя крепост си Ти» (стих 3). От там произтича непоклатимата увереност, че надеждата в Него не разочарова: «На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя до века» (стих 1).
В изпитанията на живота, надеждата е оживена от твърдата и окуражаваща увереност в Божията любов, излята в сърцата от Светия Дух. Ето защо, тя не води към разочарование (виж Рим 5, 5) и Свети Павел можа да напише на Тимотей: «Затова се трудим и хули търпим, защото се надяваме на живия Бог.» (1 Тим 4, 10). Живият Бог е наистина «Бог, изворът на надежда» (Рим 15, 13) Който в Христос чрез смъртта и възкресението Си стана «наша надежда» (1 Тим 1, 1). Ние не можем да забравим, че сме спасени в тази надежда, в която трябва да останем вкоренени.
2. Бедният човек може да стане свидетел на силна и уверена надежда, именно, защото я изповядва в условията на несигурността на живота си, изграден от лишения, крехкост и изключване. Той не разчита на сигурността на силата и благата, напротив той ги изстрадва и често пъти е тяхна жертва. Неговата надежда може да почива само другаде. Осъзнавайки, че Бог е нашата първа и единствена надежда, ние също правим преход от мимолетни очаквания към уверена надежда. Изправени пред желанието да имаме Бог като спътник, богатствата са отложени в перспектива, защото откриваме истинското съкровище, от което наистина се нуждаем. Думите, с които Господ Исус насърчаваше Своите ученици отекват ясно и силно: «Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат, и където крадци подкопават и крадат. Но си събирайте съкровища на Небето, където нито молец, нито ръжда ги разяжда, и където крадци не подкопават и не крадат.» (Мт 6, 19-20).
3. Най-голямата бедност се състои в това да не познаваш Бога. Именно това ни припомняше и Папа Франциск, когато пишеше в Evangelii gaudium : «Най-лошата дискриминация, от която страдат бедните е липсата на духовно внимание. Огромното мнозинство от бедни хора има специална отвореност към вярата, те се нуждаят от Бог и ние не можем да пропуснем да им предложим Неговото приятелство, Неговата благословия, Неговото Слово, Служението на Тайнствата, както и да им предложим един път за израстване и съзряване във вярата» (т° 200). Тук има едно фундаментално и съвсем оригинално осъзнаване на начина, по който човек може да намери своето съкровище в Бога. Всъщност Апостол Йоан настоява, че: «Ако някой каже: «Обичам Бога», а мрази брат си, той е лъжец. Защото този, който не обича своя брат, когото е видял, как може да обича Бога, Когото не я видял» (1 Йн 4, 20).
Това е правило на вярата и тайна на надеждата: всички блага на тази земя, материалните реалности, светските удоволствия, икономическото благополучие, колкото и да са важни не са достатъчни, за да направят сърцето щастливо. Богатствата често пъти са измамни и водят до драматични състояния на бедност, започвайки с мисълта, че човек не се нуждае от Бог и води живота си независимо от Него. Идват ми на ум думите на Свети Августин: «Нека цялата ти надежда да бъде в Бога: почувствай, че ти имаш нужда от Него, за да бъдеш изпълнен чрез Него. Без Него всичко, което ще имаш ще ти служи само, за да те направи още по-пуст (празен)» (Enarr. in Пс. 85,3).
4. Християнската надежда, за която говори Божието Слово е една сигурност в пътя на живота, защото тя не зависи от човешките сили и способности, а от обещанието на Бога, Който винаги остава верен. Ето защо още от самото начало християните поискаха да отъждествяват надеждата със символа на котвата, която предлага стабилност и сигурност. Християнската надежда е като котва, която фиксира сърцата ни върху обещанието на Господ Исус, Който ни спаси чрез Своята смърт и Своето Възкресение и Който ще дойде отново сред нас. Тази надежда продължава да ни посочва «новото небе» и «новата земя» (2 Петр 3, 13), като истинския хоризонт на живота, където съществуването на всички създания ще намери своя автентичен смисъл, защото истинската ни родина е на Небето (виж Фил 3, 20).
Божият град впрочем ни ангажира с градовете на хората. Те трябва да започнат да приличат на него от сега нататък. Надеждата, подкрепена от Божията любов, излята в нашите сърца от Светия Дух (виж Рим 5, 5) преобразява човешкото сърце в плодородна почва, където милосърдната любов може да покълне за живота на света. Преданието на Църквата постоянно потвърждава този кръговрат между трите теологични добродетели: вярата, надеждата и милосърдната любов. Надеждата се ражда от вярата, която я подхранва и подкрепя, въз основа на милосърдната любов, която е майката на всички добродетели. И именно от милосърдната любов ние имаме нужда днес и сега. Това не е обещание, а реалност, към която ние гледаме с радост и отговорност: тя ни ангажира и насочва нашите решения към общото благо. На този на когото му липсва милосърдна любов, в замяна не само му липсва вяра и надежда, но той дори отнема и надеждата на ближния си.
5. Впрочем библейската покана за надежда включва и задължението незабавно да поемем отговорности, съответстващи на историята. В действителност, милосърдната любов «представлява най-голямата социална заповед» (Катехизис на Католическата Църква, 1889). Бедността има структурни причини, пред които трябва да се изправим и да ги отстраним. Междувременно ние сме призвани да създаваме нови знаци за надежда, които да свидетелстват за християнската милосърдна любов, както са го правили толкова много светци и светици през вековете. Болниците и училищата например са институции създадени да приемат най-уязвимите и най-маргинализираните. Те би трябвало за напред да бъдат част от публичните политики на всяка страна, но войните и неравенството все още често възпрепятстват това. Все по-често приютите, организациите за непълнолетни, центровете за изслушване и приютяване, столовите за бедни, обществените спални, общинските училища днес се превръщат в знаци на надеждата: толкова много знаци, често пъти скрити, на които може би не обръщаме достатъчно внимание, но които въпреки това са толкова важни за преодоляване на безразличието и насърчаване на ангажираността с различните форми на доброволчеството!
Бедните хора не са развлечение за Църквата, те са нашите най-обичани братя и сестри, защото всеки от тях, със своето съществуване, а също и с думите и мъдростта, които носи, ни приканва да се докоснем до истината на Евангелието. Ето защо Световният ден на бедните иска да припомни на нашите общности, че бедните хора са в центъра на цялата пасторална дейност. Не само в нейния благотворителен аспект, но също така в това, което Църквата отслужва и известява. Бог взе тяхната бедност, за да ни направи богати чрез техните гласове, техните истории и техните лица. Всички форми на бедност, без изключение, са призив да живеем конкретно Евангелието и да поднасяме дейни знаци за надежда.
6. Такава е поканата, която ни е отправена чрез честването на Юбилея. Не е случайно, че Световният ден на бедните се чества към края на тази година на благодат. Когато Светата Врата бъде затворена, ние ще трябва да запазим и да продължим да предаваме божествените дарове, излети в ръцете ни през годината на молитва, обръщане и свидетелство. Бедните хора не са обекти на нашата пасторална дейност, а творчески субекти, които ни подтикват да откриваме все нови и нови начини как да живеем Евангелието днес. Изправени пред поредицата от нови вълни на обедняване, ние рискуваме да привикнем и да се примирим. Всеки ден срещаме бедни и нуждаещи се хора, а понякога и ние самите сме тези, които имаме по-малко, които губим това, което някога ни изглеждаше сигурно: жилище, достатъчно храна за деня, достъп до здравеопазване, добро ниво на образование и информация, религиозна свобода и свобода на словото.
Насърчавайки общото благо, нашата социална отговорност се основава в съзидателния акт на Бог, Който дава всички блага на земята: подобно на тях, плодовете на човешкия труд също трябва да бъдат достъпни по справедлив начин за всички. Да помагаме на бедните хора наистина е въпрос на справедливост, преди да бъде въпрос на милосърдна любов. Както отбелязва Свети Августин: «Даваш хляб на този, който е гладен, но би било по-добре никой да не е гладен, дори това да означава, че няма да има на кого да го даваш. Ти предлагаш дрехи на този, който е гол, но колко по-добре би било, ако всички имаха дрехи и нямаше такава бедност.» (Коментар върху 1Йн, VIII, 5).
Затова пожелавам тази Юбилейна година да може да насърчи развиването на политики за борба със старите и новите форми на бедност, както и нови инициативи за подкрепа и подпомагане на най-бедните сред бедните. Работата, образованието, жилището и здравеопазването са условията за сигурността, която никога няма да бъде установена с оръжие. Затова приветствам съществуващите инициативи и ежедневния ангажимент на международно ниво на голям брой мъже и жени с добра воля.
Нека се поверим на Пресветата Дева Мария, Утешителка на потиснатите, и заедно с нея, да извисим химна на надеждата, като приемем за свои думите от Te Deum : «In Te, Domine, speravi, non confundar in aeternum – В Тебе се уповавам, Господи, никога няма да бъда посрамен»
От Ватикана, 13 юни 2025 г., Възпоменание на Свети Антоний Падуански, Покровител на бедните
ЛЪВ XIV Пастир на Бедните
________________________________________
Copyright © Dicastero per la Comunicazione - Libreria Editrice Vaticana
Сподели в:
