Новини
АПОСТОЛИЧЕСКО НАСЪРЧЕНИЕ DILEXI TE - ОБИКНАХ ТЕ
НА СВЕТИЯ ОТЕЦ ЛЪВ XIV ЗА ЛЮБОВТА КЪМ БЕДНИТЕ
1. «Аз те обикнах» (Откр 3, 9), каза Господ на християнската общност, която нямаше нито значение, нито ресурси, за разлика от другите и която беше изложена на насилие и презрение: «Ето ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да разберат» (Откр 3, 8-9). Този текст напомня думите от Песента на Мария: «Свали властници от престола и въздигна унизени, гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо» (Лк 1, 52-53).
2. Декларацията за любовта в книгата Откровение се отнася до неизчерпаемата тайна, която Папа Франциск изследва в дълбочина в енцикликата Dilexit nos за божествената и човешка любов на Сърцето Христово. Ние се възхищаваме на начина, по който Исус се идентифицира “с най-малките в обществото” и как чрез любовта Си, отдадена докрай, Той разкри достойнството на всички човешки същества, особено когато «те са най-слаби, най-нещастни и най-страдащи».[ [1]] Да съзерцаваме Христовата любов «ни помага да бъдем по-съпричастни към страданията и нуждите на другите, и ни прави достатъчно силни, за да участваме в Неговото дело на освобождение, като инструменти за разпространение на Неговата любов». [2]
3. Ето защо през последните месеци от живота си, Папа Франциск подготви, в продължение на енцикликата Dilexit nos, едно Апостолическо насърчение за вниманието на Църквата към бедните и с бедните, озаглавено Dilexi te, представяйки си, че Христос се обръща към всеки от тях, казвайки: малко сила имаш, малко мощ, но «Аз те обикнах» ( Откр 3, 9). След като получих в наследство този проект, с радост го правя и мой – добавяйки няколко размишления – като го предлагам в началото на моя Понтификат, споделяйки по този начин желанието на моя любим Предшественик, та всички християни да осъзнаят силната връзка, която съществува между любовта на Христос и Неговия призив да ни приближи до бедните. Всъщност, аз мисля, че е необходимо да настояваме за този път на освещаване, защото «в този призив да Го разпознаем в бедните и страдащите се разкрива самото сърце на Христос, Неговите най-дълбоки чувства и избори, с които всеки светец се стреми да се съобрази». [3]
ПЪРВА ГЛАВА
НЯКОЛКО СЪЩЕСТВЕНИ ДУМИ
4. Учениците на Исус критикуваха жената, която беше изляла скъпоценно благоуханно миро върху главата Му: «Защо е това прахосване? – зароптаха те – Защото това миро можеше да се продаде за много пари, и те да се раздадат на сиромаси! ». Но Господ им каза: «Защото сиромасите имате при себе си винаги» (Мт 26, 8-9.11). Тази жена разбираше, че Исус е смиреният и страдащ Месия, върху когото да излее любовта си: каква утеха е този балсам върху главата Му, която няколко дни по-късно, щеше да бъде измъчвана от тръните! Това разбира се беше един малък жест, но тези които страдат, знаят колко велик може да бъде дори един малък жест на обич и какво облекчение може да донесе. Исус го разбра и свидетелства за неговата дълготрайност: «Където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея» (Мт 26, 13). Простотата на този жест разкрива нещо велико. Никой жест на обич, дори най-малкият, няма да бъде забравен, особено ако е отправен към страдащите, самотните или нуждаещите се, какъвто беше Господ в този час.
5. Именно в тази връзка, обичта към Господа се обединява с обичта към бедните. И това което казва Исус: «Защото сиромасите имате при себе си винаги » изразява същото, което обещава на учениците: «Аз съм с вас през всичките дни» (Мт 28, 20). И същевременно ни идват на ум тези думи на Господа: «доколкото сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили » (Мт 25, 40). Ние не сме в сферата на добродетелността, а в тази на Откровението: контактуването с тези, които нямат ни сила ни величие е основен начин да се срещнем Господ от историята. Чрез бедните, Той все още има какво да ни каже.
Свети Франциск
6. Впрочем Папа Франциск, относно избора на името си, разказва, че след неговото избиране, един Кардинал, негов приятел го прегърнал и му казал: «Не забравяй бедните!». [4] Отнася се за същата препоръка отправена към Свети Павел от Църковните власти, когато той отишъл в Йерусалим, за да докладва за мисията си. (виж Гал. 2, 1-10). Години по-късно Апостолът ще може да потвърди: точно това е, «което се и постарах да изпълня точно» ( Гал 2, 10). Това е бил и изборът на Свети Франциск от Асизи: в прокажения, именно самият Христос го прегърнал, променяйки неговия живот. Светлата фигура на Бедняка никога няма да престане да ни вдъхновява.
7. Именно той преди осем века, донесе евангелско възраждане сред християните и в обществото на своето време. Младият Франциск, първоначално богат и арогантен, се прероди след като се сблъска с реалността на тези, които са изключени от обществото. Устремът, който той даде, не престава да оживява сърцата на вярващите и на мнозина невярващи, и «той промени историята». [5] Самият Втори Ватикански Събор , според думите на Свети Павел VI, е на този път: «Древната история за добрия Самарянин беше парадигмата на духовността на Събора». [6] Аз съм убеден, че приоритетният избор в полза на бедните поражда изключително обновление, както в Църквата, така и в обществото, когато сме способни да се освободим от самодостатъчността и успеем да се вслушаме в техния вик.
Викът на бедните
8. Във връзка с този въпрос има един текст от Светото Писание, от който винаги трябва да започваме. Касае се за Божието Откровение към Мойсей в горящия храст: «Видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му. И отивам да го избавя […]. И тъй върви, ще те пратя» ( Изх 3, 7-8.10). [7] Бог показва, че е внимателен към нуждите на бедните: «Те викнаха към Господа и Господ им издигна за спасител» ( Съдии 3, 15). Ето защо слушайки вика на бедните, ние сме призвани да се отъждествим със сърцето на Бог, Който е внимателен към нуждите на Своите деца, особено за най-нуждаещите се. Сиромахът щеше да викне пред Господа против нас, а ако ние останем безразлични към този вик, то грехът би бил паднал върху нас (виж Втор 15, 9), и бихме се отдалечили от самото сърце на Бога.
9. Тежкото положение на бедните е вик, който в историята на човечеството, непрекъснато предизвиква нашия живот, обществата ни, политическите и икономическите ни системи и най-накрая и преди всичко, Църквата. Върху нараненото лице на бедните, ние виждаме отпечатано страданието на невинните и следователно самото страдание на Христос. Същевременно може би е по-точно да се говори за многобройните лица на бедните и на бедността, защото тя е разнообразен феномен. Всъщност има много форми на бедност: бедността на тези, които нямат средства, за да посрещнат материалните си потребности, бедността на тези, които са социално маргинализирани и нямат възможност да отстояват своето достойнство и способности, морална и духовна бедност, културна бедност, бедността на онези, които се намират в ситуация на слабост или изпитват лична или социална немощ, бедността на тези, които нямат права, нямат място, нямат свобода.
...
120. Християнската любов разрушава всички бариери, сближава тези, които са отдалечени, обединява непознатите, прави близки неприятелите, преодолява привидно непреодолими пропасти и прониква в най-скритите кътчета на обществото. По своята същност, християнската любов е пророческа, тя дори върши чудеса, тя няма граници: тя е за невъзможното. Любовта е преди всичко начин за зачеване на живота, начин как да го живеем. И така Църквата, която не поставя граници на любовта, която не познава врагове, с които да се бори, а само мъже и жени, които да се обичат, е Църквата, от която светът се нуждае днес.
121. Дали чрез вашата работа, вашата борба за промяна на несправедливите социални структури или дори чрез този обикновен, много личен и сърдечен акт на подкрепа, ще бъде възможно този беден човек да почувства, че думите на Исус са отправени към него: «Аз те обикнах» (Откр 3, 9).
Съставено в Рим, близо до Свети Петър, на 4 октомври, Възпоменание на Свети Франциск от Асизи през 2025, в първата година на моя Понтификат.
ПАПА ЛЪВ XIV
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Пълният текст на Апостолическото насърченние "DILEXI TE - ОБИКНАХ ТЕ" на папа ЛЪВ XIV, можете да откриете в раздел "Документи и печат" на този сайт или като кликнте ТУК.
Сподели в:
