В рамките на първото апостолическо пътуване на папа Лъв XIV до Турция през ноември 2025 г., посветено на честването на 1700-годишнината от Първия вселенски събор в Никея от 325 г., посветено още на укрепването на диалога между Католическата църква и Православната църква, папа Лъв XIV прие поканата на патриарх Вартоломей и го посети на 29 ноември 2025 г. във Фенер (Истанбул), историческото седалище на Вселенския патриарх.

В дух на братска среща и общение, двамата духовни предстоятели подписаха Съвместна декларация, която изразява тяхната решимост да продължат пътя на диалог, любов и истинско братско единство между Католическата църква и Православната църква. Декларацията е свързана и с 60-та годишнина от историческата Съвместна декларация на папа Павел VI и Вселенския патриарх Атинагор, с която бе премахната размяната на анатеми от 1054 г.

Публикуваме пълния текст на декларацията.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ 

„Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.“ (Пс. 105 [106], 1)

В навечерието на празника на свети апостол Андрей Първозвани, брат на свети апостол Петър и покровител на Вселенската патриаршия, ние, папа Лъв XIV и Вселенският патриарх Вартоломей, от сърце благодарим на Бога, нашия милосърден Отец, за дара на тази братска среща. Следвайки примера на нашите достопаметни предшественици и вслушвайки се във волята на нашия Господ Исус Христос, ние продължаваме с непоколебима решимост да вървим по пътя на диалога – в любов и истина (срв. Еф. 4:15) – към желаното възстановяване на пълното общение между нашите посестрими Църкви. Съзнавайки, че единството на християните не е просто плод на човешки усилия, а дар, който идва отгоре, ние призоваваме всички членове на нашите Църкви – клир, монаси, богопосветени лица и миряни – с ревност да се стремят към изпълнението на молитвата, която Исус Христос отправи към Отца: „да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът“ (Йоан 17:21).

Възпоменанието на 1700-годишнината от Първия вселенски събор в Никея, отбелязано в навечерието на нашата среща, бе извънреден момент на благодат. Никейският събор, състоял се през 325 година след Христа, бе вдъхновено от Божия промисъл събитие на единството. Целта на това възпоменаване обаче не е само да се подчертае историческата значимост на Събора, а да ни насърчи да останем постоянно отворени за действието на същия Свети Дух, Който говори чрез Никея, докато се изправяме пред многобройните предизвикателства на нашето време. Дълбоко сме признателни на всички предстоятели и делегати на други Църкви и църковни общности, които пожелаха да участват в това събитие. Наред с признанието за пречките, които възпрепятстват възстановяването на пълното общение между всички християни – пречки, които се стремим да преодоляваме по пътя на богословския диалог – трябва също да признаем, че това което ни обединява е вярата, изразена във Веруюто от Никея. Това е спасителната вяра в лицето на Сина Божи, истински Бог от истинския Бог, единосъщен с Отца, Който заради нас и заради нашето спасение се въплъти и живя между нас, бе разпнат, умря и бе погребан, възкръсна в третия ден, възнесе се на небето и ще дойде отново да съди живите и мъртвите. Чрез идването на Сина Божи ние бяхме въведени в тайната на Пресветата Троица – Отец, Син и Свети Дух – и сме призвани да станем, в лицето на Христос и чрез Него, чеда на Отца и сънаследници с Христос по благодатта на Светия Дух. Укрепени от това общо изповядване на вярата, можем да посрещнем споделените от нас предизвикателства в свидетелството на вярата изразена в Никея, с взаимно уважение и ще можем да работим заедно за конкретни решения с искрена надежда.

Убедени сме, че възпоменанието на тази значима годишнина може да вдъхнови нови и смели стъпки по пътя към единството. Сред своите решения Първият никейски събор установи и принципите за определяне на датата на Пасха, обща за всички християни. Благодарим на Божествения промисъл, че през тази година целият християнски свят празнува Пасха в един и същи ден. Наше общо желание е да продължим процеса на изследване на възможно решение за съвместното ежегодно празнуване на Празника на празниците. Надяваме се и се молим, всички християни, „във всяка премъдрост и духовно разбиране“ (Кол. 1:9), да се ангажират в този процес, насочен към общо честване на славното Възкресение на нашия Господ Исус Христос.

През тази година отбелязваме и 60-годишнината от историческата Съвместна декларация на нашите достопаметни предшественици – папа Павел VI и Вселенския патриарх Атинагор – с която бе заличена размяната на анатеми от 1054 година. Благодарим на Бога, че този пророчески жест насочи нашите Църкви към това да следват „в дух на доверие, взаимно уважение и братска любов диалога, който – с Божията помощ – ще ги доведе отново, за най-голямото благо на душите и за идването на Божието царство, до пълното общение на вярата, братското съгласие и живот в тайнствата, съществували между тях през първото хилядолетие от живота на Църквата“ (Съвместна декларация на папа Павел VI и Вселенския патриарх Атинагор I, за премахване от паметта и от сърцевината на Църквата на взаимните анатеми от 1054 г., 7 декември 1965 г.). Същевременно насърчаваме онези, които все още се колебаят относно всякаква форма на диалог, да се вслушат в това, което Духът говори на църквите (срв. Откр. 2:29), като ни призовава в настоящите исторически обстоятелства да дадем на света обновено свидетелство за мир, помирение и единство.

Убедени в решаващото значение на диалога, ние изразяваме нашата постоянна подкрепа за работата на Смесената международна комисия за богословски диалог между Католическата църква и Православната църква, която в настоящия си етап разглежда въпроси, исторически възприемани като източници на разделение. Наред с незаменимата роля на богословския диалог в процеса на сближаване между нашите Църкви, ние подчертаваме и значението на другите съществени елементи на този процес: братските контакти, общата молитва и съвместното действие във всички области, в които сътрудничеството вече е възможно. Горещо призоваваме всички верни на нашите Църкви, и особено клира и богословите, да приемат с благодарност плодовете, постигнати досега, и да съдействат за тяхното по-нататъшно развитие.

Стремежът към единството на християните включва и задачата за съществен и животворен принос към мира между всички народи. Заедно възнасяме пламенна молитва за божествения дар на мира за нашия свят. Трагично е, че в много негови региони конфликтите и насилието продължават да отнемат и разрушават човешки животи. Обръщаме се към носещите гражданска и политическа отговорност с настоятелен призив да направят всичко възможно, за да бъде незабавно прекратена трагедията на войната и приканваме всички хора с добра воля да подкрепят този наш зов.

По-специално отхвърляме всяка злоупотреба с религията и с Божието име за оправдаване на насилие. Убедени сме, че автентичният междурелигиозен диалог, далеч от това да поражда синкретизъм или объркване, е необходим за мирното съжителство на народи, принадлежащи към различни традиции и култури. В духа на 60-годишнината от декларацията Nostra Aetate призоваваме всички мъже и жени с добра воля да работят заедно за изграждането на по-справедлив и солидарен свят и за грижата за творението, поверено ни от Бога. Само по този начин човешкото семейство ще може да преодолее безразличието, стремежа към господство, алчността за печалба и ксенофобията.

Макар да сме дълбоко обезпокоени от настоящата международна обстановка, ние не губим надежда. Бог няма да изостави човечеството. Отец изпрати Своя Единороден Син, за да ни спаси, а Синът Божи, нашият Господ Исус Христос, ни дари Светия Дух, за да ни направи участници в Своя божествен живот, за съхраняване и защита на свещеното достойнство на човешката личност. Чрез Светия Дух ние знаем и усещаме, че Бог е с нас. Затова в нашата молитва поверяваме на Бога всеки човек, особено онези, които са в нужда, които страдат от глад, самота или болест. Призоваваме върху всеки член на човешкото семейство всяка благодат и благословение, „за да се утешат сърцата им, та, съединени с любов за всяко обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога“ (Кол. 2:2) – Който е нашият Господ Исус Христос.

От Фенер, 29 ноември 2025 г.