Новини

ПОСЛАНИЕ ОТ НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАПА ЛЪВ XIV ПО ПОВОД СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ПРЕХРАНАТА ПРЕЗ 2026 ГОДИНА

(16 октомври 2026 година)



До Негово Превъзходителство Г-н Цюй Дюнсю (Qu Dongyu), Генерален Директор на Организацията за прехрана и земеделие към ООН ( FAO).


1. Световният Ден на Прехраната за тази година преминава под темата  «Иновации днес, за да изхраним утрешния ден». Когато човешките същества допринасят  за плодородието на земята, те не просто извършват техническа операция, а спазват заповедта да я опазват и обработват (виж Битие 2, 15), която предшества всяка правна рамка и всеки технологичен  напредък. В настоящата ситуация  обаче сме изправени пред парадокс: глобалният прогрес, който непрекъснато се ускорява, е съпроводен от продължаващия глад, както и от бедността. Не се касае само за технически или икономически проблем, а за дълбока антропологична и етична криза.


 
2. В наши дни говорим за иновации с голяма лекота. Този термин обаче  често се отнася до оборудване, алгоритми или оптимизиране на производителността с една единствена цел - капиталова рентабилност. Тази концепция се нуждае от уточнение. Иновацията не е свързана със заместване на вече сътвореното, а как да се отнасяме с уважение към разбирането на сложните закони, които съхраняват делото произлязло от ръцете на Създателя.  Използването на подходящи техники за обработка на земята е израз на ролята на човечеството като Божи сътрудник в делото на Сътворението. Когато обаче съвременните селскостопански технологии започват да лишават почвата от естественото й плодородие или прогонват земеделските производители от земите им, за да ги заменят със студени финансови сметки, това не е прогрес, а сложна форма на опустошение. Безотговорното използване  на технологиите, което служи не на общото благо, а изключително на егоистични интереси, нарушава принципа на солидарност и също така игнорира мисията на човечеството да съхранява Сътворението.  Иновациите, от които се нуждае светът, не се измерват единствено с количеството събрано зърно, а с насърчаването на даденото от Бога човешко достойнство  и целостта на екосистемата, която човечеството е призвано да защитава.


 
3. Гладът не е нито географска неизбежност, нито статистическо отклонение. Той се дължи до голяма степен на апатията на  политическата воля и на липсата на колективно милосърдие и състрадание. Недопустимо е, че във време, когато технологиите достигат своя зенит в човешката история, хлябът остава привилегия, а водата – желана стока. Осигуреният редовен достъп до здравословна, адекватна и достатъчна храна, зачитайки достойнството на всеки народ, това е основно човешко право. Гарантирането му е задължение на справедливостта, което обвързва държавите и международната общност. И все пак, докато иновациите ускоряват потреблението, то самото разпределение се пренебрегва. Пазарите на зърно стават все по-сложни на фондовите борси, докато истинското семе, това, което покълва в браздата, попада в ръцете на монополи, които задушават малките земеделски стопанства.


 
4. Осигуряването на прехраната за утрешния ден изисква изваждането на хранителните продукти от  сферата на чисто спекулативните интереси. Хлябът не е нито инструмент за геополитически натиск, нито нестабилен финансов актив. Той никога не трябва да се използва, като оръжие за война. Възпрепятстването му да достигне до всички или унищожаването на средствата за неговото производство представлява ужасно посегателство върху човешкото достойнство. Хлябът е ценен, защото поддържа живота, който Бог ни е дал. Ние трябва да преодолеем изкушението да мислим краткосрочно. Митът за неограничения прогрес с ограничени ресурси разкри своите неизбежни недостатъци. Иновациите днес изискват поемане на отговорност между поколенията, която надхвърля годишните бюджети. Иновациите означават съчетаване на технологиите с мъдростта и визия за бъдещето, включително и мъдростта на предците. Не става въпрос за отхвърляне на съвременната наука, а за интегрирането й със знанията на опитни земеделци, които са усъвършенствали разбирането си за почвата и климата чрез векове на внимателно наблюдение и проучване. Иновациите включват и опазване на водата като неделимо общо благо. 


 
5. Господин Генерален Директор, настоятелно призовавам Организацията за прехрана и земеделие към ООН (FAO) и държавите представени в нея да не се задоволяват с повтарящи се диагнози или тържествени декларации, чиято ефективност е мимолетна. Времето за морална смелост е дошло. Необходимо е да се установи нов глобален хранителен ред, в който технологичните иновации са недвусмислено подчинени на зачитането на човешкото достойнство, дадено от Бог и на универсалното общо благо. Ресурсите, инвестирани във военната индустрия, трябва да бъдат пренасочени чрез етичен императив, който не търпи отлагане, към устойчиви селскостопански изследвания и възстановяване на деградирали почви. Защото утре не  е абстрактен период от време, който просто пасивно ни очаква, а реколтата от това, което сеем днес чрез нашите решения. Ако ние сеем неетични иновации, които са основани на деспотичното господство над земята и изключването на най-уязвимите, ще пожънем безплодие и конфликти. Но ако напротив от друга страна, иновациите произтичат от зачитането на естествения ред и справедливостта към гладуващите, бъдещето  ще  бъде трапеза отворена за просперитета на всички.


 
6. Вдъхновен от тези чувства към онези, които се посвещават на обработването на земята и изхранването на човечеството, призовавам благословията на Всемогъщия Бог, както и Ви уверявам в неизменната подкрепа на Светия Престол за всички инициативи, на Организацията за прехрана и земеделие към ООН (FAO) с нейните благородни усилия.  



 
От Ватикана, 12 октомври 2026 година.

ПАПА ЛЪВ XIV


Copyright © Dicastère pour la Communication - Libreria Editrice Vaticana - Le   Saint-Siège